Пак гара. Отново влакове. И се качихме - всеки във своя си. Точки отправни, посока различна. Но не е пречка да бъдем... ние, защото мислено посоките се пресичат - някъде в нас. Влакът бавно се отдалечава от гарата. Ритмично колелата оттекват. Но... различните посоки, казват, сближавали. Чувствам те. По-близо от всякога. Не преиначавам нещата. Така си е. Само малко ми е криво когато пак тръгна със влака. Все пак - имаше те... Но изчезна някъде. В някакъв влак. Имаше те. В една неделна раздяла. Има те. Остана някъде в мен. До следваща гара.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
С обич!!!