Пак гара. Отново влакове.
И се качихме - всеки във своя си.
Точки отправни, посока различна.
Но не е пречка да бъдем... ние,
защото мислено посоките
се пресичат - някъде в нас.
Влакът бавно
се отдалечава от гарата.
Ритмично колелата оттекват.
Но... различните посоки, казват,
сближавали. Чувствам те.
По-близо от всякога. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация