2 июл. 2008 г., 16:50

* * * 

  Поэзия
5.0 / 7
882 0 15
Утринно кули издъхват във сенките,
продадох го времето, чуждо е вече,
какво е последната нощ без очакване?
Какво са очите ми в минало вплетени?
Ръката, подадена в кратера, съхне,
олово отрови във сребърно вените
и черни са пръстите, толкова чакани,
и думите черно по кожата пъплят.
Къде ще ме чака последният изгрев?
И кой ще му каже, че още съм жива?
Молитвено призраци в миглите стенат,
молитва съм цялата, кръв са очите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Все права защищены

Предложения
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »