Потапям се в деня,
в един от дните.
От незапомнени времена,
пропилените.

Долу е тъмно,
не помня, не помня вече.
Лицето, 
очите на жените.

Те имат хубави крака
и елегантни половинки.
А, аз съм човек на честта
без постоянен адрес.

Но си спомням за онези,
полузабравени времена.
Око и инстинкт, 
каквито притежават само бедните.

Нощта се разстила пред тях.
А те не знаят
с какво да я запълнят.
Мълчат и чакат.

Защото хората с нищо 
не свикват така лесно, 
както с чудото, 
ако им се случи 

-един, два, три пъти!!!