U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
17 июн. 2007 г., 21:58

* * * 

  Поэзия
638 0 7
Нощта е тук, надвиснала над двама ни
и с остри нокти стиска нашите души,
тършуваме за обичта във тях, но няма я,
смутени в есенния мрак мълчим...

А има толкова със тебе да си кажем,
недоизречени слова тежат със страшна сила,
ала дълбоко в себе си усещаме, че идва краят,
                              
                                        а ние сме така безсилни!

Не казвай нищо, нека помълчим...
притихнали един до друг да страдаме,
за неосъществени клетви и мечти
и нека с теб не съжаляваме!

Нощта е тук, тя няма да прости, че спряхме
някога да се обичаме...
и навикът да гледаме в измръзнали очи,
сега ще ни принуди да платим!

Не се виним, не знаем даже
как стигнахме до тук да си мълчим
и безразлични даже и към края
един до друг, без думи да вървим!

© Кристина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??