Нощта е тук, надвиснала над двама ни
и с остри нокти стиска нашите души,
тършуваме за обичта във тях, но няма я,
смутени в есенния мрак мълчим...
А има толкова със тебе да си кажем,
недоизречени слова тежат със страшна сила,
ала дълбоко в себе си усещаме, че идва краят,
а ние сме така безсилни!
Не казвай нищо, нека помълчим...
притихнали един до друг да страдаме,
за неосъществени клетви и мечти
и нека с теб не съжаляваме! ...