Не те видях един ден.

Трябваше да не се виждаме

със седмици, но на втория ден

се връщах у нас.

Нетърпеливо те чаках с изненадата,

че ще си остана с теб у дома.

Чувствах, че не съм те виждал

дълго време.

Което трябваше да се случи.

Гледах интересен филм.

Закъсняваше с повече от един час.

И лицето ми пламна,

особено топло ми стана.

Усещах задушаване от уплахата,

че няма да те видя.

Излязох на терасата,

да усетя вятъра и въздуха,

за да дишам и да ми премине топлината

от състоянието ми след уплаха.

От безсилие и предусещане,

че няма да те видя,

трудно се появиха тежки сълзи

 и нетърпеливо гледах

втренчено към пътя.

Чаках само да се зададеш отдалече.

Отчаях се и горях.

Запомних момента интересен,

много ясно.

Най-странният ден без теб.

И на филма му гледах финала,

знейки ,че ти си си у дома.

Спокойствие и вълшебно усещане

след отминалата уплаха.

Описвам момента.

Разказвам за филма.

Смея се, хубаво настроение.

                                                                                                       Г.Ф.Т