Не те видях един ден.
Трябваше да не се виждаме
със седмици, но на втория ден
се връщах у нас.
Нетърпеливо те чаках с изненадата,
че ще си остана с теб у дома.
Чувствах, че не съм те виждал
дълго време.
Което трябваше да се случи.
Гледах интересен филм.
Закъсняваше с повече от един час.
И лицето ми пламна,
особено топло ми стана.
Усещах задушаване от уплахата,
че няма да те видя.
Излязох на терасата,
да усетя вятъра и въздуха,
за да дишам и да ми премине топлината
от състоянието ми след уплаха.
От безсилие и предусещане,
че няма да те видя,
трудно се появиха тежки сълзи
и нетърпеливо гледах
втренчено към пътя.
Чаках само да се зададеш отдалече.
Отчаях се и горях.
Запомних момента интересен,
много ясно.
Най-странният ден без теб.
И на филма му гледах финала,
знейки ,че ти си си у дома.
Спокойствие и вълшебно усещане
след отминалата уплаха.
Описвам момента.
Разказвам за филма.
Смея се, хубаво настроение.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени