Един последен есенен шансон

25 окт. 2023 г., 08:47

Поэзия

635 2 4

ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН

… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.

На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.

Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.

На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря.

Понеже Джени в цъфналата ръж за мен забрави – и не ме повика,

за Есента ще бъда влюбен мъж, а тя – Жена за чудо и за приказ!

Със шалче от развихрени листа и рижавата блузка на драперии

из нейните зеници ще чета: – Здравей, момче! Обичам те, Валерий!

Еех, де да бях наистина момче! – щях пролетни дъбрави да ѝ стеля.

Дали – додето Времето тече – за нас ще дойде Сляпата Неделя?

Щом благо Есента ме приюти, ще ми разчупи топлата си пита.

А моите несбъднати мечти в чувала си Айшето ще насмита.

19 октомврий 2023 г.

гр. София, 18, 35 ч.

mislitel (Георги Каменов)

2023-10-25T17:43:32+03:00

Наистина си дарен с таланта да рисуваш картини и истории с думи.
Поздравявам те.
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-10-25T17:15:19+03:00

Радост е да чете човек твоите красиви и добри стихове.
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2023-10-25T13:59:31+03:00

Валери, ти си като мелтема - тръгваш от метлата на Айшето, преминаваш през Джени в цъфналата ръж, завърташ се през мечтите и отново близваш брега на реалността с есенната картина на Айшето. Страхотно стихотворение!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-10-25T09:44:52+03:00

Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря.

Неподражаем!