Валери_Станков (Валери Станков)
1459 960
25.10.2023 г., 8:47 ч.

Един последен есенен шансон 

  Поезия
703 2 4

ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН

 

… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.

На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.

Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.

На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря.

Понеже Джени в цъфналата ръж за мен забрави – и не ме повика,

за Есента ще бъда влюбен мъж, а тя – Жена за чудо и за приказ!

 

Със шалче от развихрени листа и рижавата блузка на драперии

из нейните зеници ще чета: – Здравей, момче! Обичам те, Валерий!

Еех, де да бях наистина момче! – щях пролетни дъбрави да ѝ стеля.

Дали – додето Времето тече – за нас ще дойде Сляпата Неделя?

Щом благо Есента ме приюти, ще ми разчупи топлата си пита.

А моите несбъднати мечти в чувала си Айшето ще насмита.

 

19 октомврий 2023 г.

гр. София, 18, 35 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина си дарен с таланта да рисуваш картини и истории с думи.
    Поздравявам те.
  • Радост е да чете човек твоите красиви и добри стихове.
  • Валери, ти си като мелтема - тръгваш от метлата на Айшето, преминаваш през Джени в цъфналата ръж, завърташ се през мечтите и отново близваш брега на реалността с есенната картина на Айшето. Страхотно стихотворение!
  • Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
    На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря.

    Неподражаем!
Предложения
: ??:??