9 июн. 2010 г., 11:16
Единствен
В нежен дъх на пролетен дъждец окъпан,
във сенките си тихо притаен.
Сладки капчици роса сред крехките треви,
полъхът на утринни поля и люляк
преливат се в безкрайността…
Безмълвен в звънка тишина си.
Обичащ, крехък.
С пеперуден прах посипан,
с поглед, пълен със надежда,
с крилати стъпки плах във тъмнината
ти мрака свой избрал си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация