25 апр. 2008 г., 12:15

Единствено 

  Поэзия
825 0 5
Само нощта виждаше болката ми.
Само тишината чуваше виковете ми.
Само аз знаех решението -
аз и пробляскващото острие.
Дъждът заглушаваше смеха.
Призраците ми не ми даваха покой.
Само аз знаех решението -
аз и лененото въже.
Болката ми се превръща в моето измерение,
страхът - в единствено чувство.
Само аз знаех решението -
покой със моята смърт - единствено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В.К Все права защищены

Предложения
: ??:??