dark_queen (В.К)
25 40
25.04.2008 г., 12:15 ч.

Единствено 

  Поезия
799 0 5
Само нощта виждаше болката ми.
Само тишината чуваше виковете ми.
Само аз знаех решението -
аз и пробляскващото острие.
Дъждът заглушаваше смеха.
Призраците ми не ми даваха покой.
Само аз знаех решението -
аз и лененото въже.
Болката ми се превръща в моето измерение,
страхът - в единствено чувство.
Само аз знаех решението -
покой със моята смърт - единствено.

© В.К Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Забрави...тези мисли...
    виж колко красив и цветен е животът...!
    с обич, Вели. и пиши...ще те очакваме.
  • На 14 години и такива мисли...?! Животът е пред теб!!! Живей!!! Стихът е хубав, но дано не е повлиян от лични мисли и желания... Поздрав и прегръдка! Усмихни се, задава се светъл празник
  • Ама това по личен проблем ли е писано?! Ааа не!!! Нали има една толкова стара и толкова вярна сентенция, "Най-тъмно е преди изгрев"!!!
    Но иначе е хубаво!
  • Според източната философия, ако избягаме по този начин от нещо, в следващия си живот пак ще се сблъскаме със същия проблем. Ами ако е вярно??? Я по-добре се оправяй сега, защо да се занимаваш с това два пъти
  • Ей, какъв е този страшен стих!
    Това не е решение, това е бягство!
    Решение, значи борба за победа!
    Бори се момиче и пиши, обещавам да те чета!
Предложения
: ??:??