Ела в часа на Тишината! И ако можеш ме спаси... Без ключ немее там вратата. Под ключ Сърцето. Пиша стих.
Умора блъска се в Прозорец. Уж птица, но не може да лети. Все чудя се какво да сторя... Ей, Сънна Птицо, долети!
Очите ми горят във тъмнината. Очи, две огнени сълзи... Разбъркават Злото и Тъмата. Виждат живи моите мечти.
Умора ме отнесе във Прегръдка. Ела! Със мене се носи... в Царството на Сънната милувка. Ела! Бъди със мене ти...
Ела във сънната Реалност, виж тези огнени очи... Намери ключето от Вратата. От Тишината ме спаси!
П.С: Преписах стихчето, както е било сътворено онази нощ, с всичките му граматически и правописни грешки. Мислех си да го редактирам... Но вече не беше същото.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.