Една жена разказва ми играта.
Една жена открадна ми душата.
С нея вечно спорим и се любим.
И защо търпи ме , все се чудя.
Една жена дъха ми спира.
И някак пътя все намира,
да ме преведе през мрака.
Една жена във къщи винаги ме чака.
Когато ме боли с целувка ме лекува.
Една жена сърцето ми вълнува .
Намръщен ли съм, ще ме разсмее.
Една жена ме кара да лудея..
Една жена , дарена ми от Бога.
Без нея да живея аз не мога.
И щом погледна я в очите,
покой намирам. Осмисля ми тя дните.
Една жена ме кара да лудея.
Стихове да пиша.
Просто да живея !
© Живко Делчев Все права защищены