Една мечта почука на вратата,

а аз любезно отваряйки видях,

че си е леко, невинно повдигнала полата.

За жалост понечих да я докосна,

и в мига, в който го направих,

тя обърна се, избяга.

Търсих я с години

по сенчести градини,

по гори зелени,

по стръмни канари,

но, уви, сърцето ми

все си с мъката тупти.

Захвърлих ги всичките наследство и земи,

с едничката цел душата си да удовлетворя

и този ангел чрез думи и ласки

да съблазня.

Тя беше, как да се изразя,

тази неподправено красива,

дяволски похотлива,

зеленоока пленителка на моята душа.

Но, уви, нека се повторя,

сърцето ми все си с мъката туптя...