Една надежда

29 янв. 2011 г., 12:18

Поэзия » Любовная

656 0 3

Къде отиде обичта ми,
люляла ме в море-мечти?
Днес цяла съм с открити рани,
това по всичко ми личи.
Но стига толкоз да се вайкам -
то, без любов, не се живее.
Душата ми - добра хазайка,
на залез слънце ще ме грее.
И винаги ще крия в мене
една надежда златокоса,
че моята любов след време
сърдечни струни ще докосне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Една надежда

Искате да прочетете повече?

Предложения