Една надежда

vyatur (Аз)
59 452

29 ene 2011, 12:18

Poesía » De amor

640 0 3

Къде отиде обичта ми,

люляла ме в море-мечти?

Днес цяла съм с открити рани,

това по всичко ми личи.

Но стига толкоз да се вайкам -

то, без любов, не се живее.

Душата ми - добра хазайка,

на залез слънце ще ме грее.

И винаги ще крия в мене

една надежда златокоса,

че моята любов след време

сърдечни струни ще докосне.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vyatur (Аз)

2011-01-29T22:10:06+02:00

Благадаря !
rudin (Иван Христов)

2011-01-29T21:09:22+02:00

Това вече е сериозен стих, докосващ сърдечните струни! Поздрав.
vyatur (Аз)

2011-01-29T16:03:48+02:00

Благодаря, че ме забелязахте. Вашите стихове ме трогват, пишете чудесно!