"Налей ми, кръчмарю, в чашата бренди,
че спрях се тук повикан от съдбата.
Обиколих светове, живях в легенди,
но тъй и не излъгах самотата.
Не ме поглеждай с поглед притеснен.
Наистина съм луд, бъди спокоен!
Отдавна лудостта живее в мен,
свикнал съм с нея, както с меча боен...
Да продължа! Веднъж на всеки хиляда години
отивам някъде, за да се изповядам,
за болката от липсваща любима,
за мъртвите, които след себе си оставям... "
Кръчмарят трепна и извика с глас
по-силен от гърмежите на буря:
" Помагайте - от лудият тук съм нападнат аз"
А по крачола му стече се гореща струя...
И втурнаха се хората без ред
с пиянска мощ - тълпа, в която всичките си пречат,
а неговото лице стана лед,
ръката му помилва нежно меча...
Не бе изтекъл миг, но кръв изтече много
и всички те... не бяха вече живи...
Кръчмарят молеше се, сетил се за Бога,
а онзи го погледна със усмивка крива.
"Поръчах бренди и дойдох с добро
историята си само да разкажа.
За питието плащам със сребро,
а за лъжата ти... ще те накажа...
Напразно молиш се! Тук само аз те чувам!
А милост няма в моето сърце!...
На своята съдба робувам
и нося смърт във двете си ръце...
Ти проигра възможността да бъдеш жив!
Дошло е време да се срещнеш с вечността.
И без това живота ти бе сив,
поне докато срешна мене... и смъртта..."
Ударът бе бърз, блестящ... и смъртоносен...
Кръчмарят свлече се сред своите черва,
а във очите му четеше се въпроса -
Къде сгреши и как това го сполетя?
Убиецът избърса меча си в покривка мръснобяла
и я беляза с кървави следи,
огледа се във кръчмата, гробовно опустяла,
наля си чаша бренди... и отпи...
Въздъхна тежко. Пак отпи. Доля.
А после и повтори, и потрети.
Отвън луната скри се, заваля,
а вълците запяха вълчи песни...
"Е, пак се случи... Всеки път едно и също...
Но мъртвите не могат да ме мразят!...
А другото, което е присъщо
е също, че отлично тайни пазят...
И тази изповед ще е, като останалите -
Пред трупове... Добре ме изигра съдбата...
Или пък тях?..." а после коленичи той пред падналите
и заразказва за истината, сделката... И за цената...
*****
Каква бе неговата история? Не знам -
Ухо отлепих аз от тънката врата...
Разбрах едно - той трябваше да бъде вечно сам,
разкриех ли го... се венчавах със смъртта...
29.01.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены