"Налей ми, кръчмарю, в чашата бренди,
че спрях се тук повикан от съдбата.
Обиколих светове, живях в легенди,
но тъй и не излъгах самотата.
Не ме поглеждай с поглед притеснен.
Наистина съм луд, бъди спокоен!
Отдавна лудостта живее в мен,
свикнал съм с нея, както с меча боен...
Да продължа! Веднъж на всеки хиляда години
отивам някъде, за да се изповядам,
за болката от липсваща любима,
за мъртвите, които след себе си оставям... " ...