Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани,
Пилатите, измиват си ръцете,
венецът трънен– той е за избрани
и всяка капка кръв звезда е –свети.
А думите инат са, не умират,
душа крилата, в блатото не пада.
Различните не ги канонизират
и тук е, на земята им е ада. ...