Една усмивка имам, вместо риза
Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани,
Пилатите, измиват си ръцете,
венецът трънен– той е за избрани
и всяка капка кръв звезда е –свети.
А думите инат са, не умират,
душа крилата, в блатото не пада.
Различните не ги канонизират
и тук е, на земята им е ада.
Една усмивка имам, вместо риза
и нея, ето вземайте... И нея.
Сърцето си отдавна го харизах,
на любовта. Напук ще оживея!
https://youtu.be/HPMkR7nHNQA
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
А ти усмихна мен, сенсей.
-
Спомен - една софиянка ме поиска на гости само по усмивка...
Хубаво... -
Благодаря, Миночка!
-
Живота ни разкъсва и раздира, но сърцата ни имат уникален шев и винаги успяват да ни закърпят!На твоето подарявам от най - здравите конци!
-
Деа, Миленче, благодаря ви! Красе, усмивчице моя. 🙂
-
Красиво е! Усмивката като риза, която раздаваш, но ти остава още за раздаване!
-
Ох, Наде! И аз съм от вип членовете на клуба на издраните Не си давай усмивката. Пази си любовта.
Направила съм мехлем от небе, море, дъга, слънце и т.н. -
Благодаря ви, момичета! Ангелина, миличка, този клуб, аз съм го основала. 🙂 Давам я, Гени, но не я искат.
-
Прекрасно е! Само не си давай усмивката.
-
Сърцето си отдавна го харизах,
на любовта. Напук ще оживея! -
“ Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,” ха-ха, добре дошла в групата на издраните, Надя. 🙂Много точно казано. Харесва ми волята за оцеляване. Поздрав. -
Сърцето- добре на любовта, усмивката и нея харизваш...душата недей и очите-също. В тях човекът всичко ще види. Тях запази и пиши!
-
Ината обич, Юри, рогата. 🙂
-
Както, за кого, Деничке - Зорничке.
-
Ти си цялата Любов.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
