Една звезда угасна…
Мрак се спусна на небето,
студ скова сърцето.
Защо животът така ни изигра?
Защо онази черна, тъмна сянка
за тебе е дошла?
Въпросите не спират,
а отговори няма.
Причина търсим за
несправедливостта голяма.
О, как боли...
Тъжно притваряме очи
и душата ни скърби.
Ала отчаяно крещи:
Стани, стани!
Но уви...
Почивай в мир,
приятелю любим.
Вечно в нашите сърца
ще блести твоята звезда.
© Дияна Дамянова Все права защищены