ДядоЯго (Петър Петров)
10 0
5 февр. 2021 г., 23:30

Едно и също 

  Поэзия » Другая
253 0 0

Терзание ме мъчи,

с постоянството на плевел.

Че младостта ми приключи,

под знака да съм зрител.

 

Един пустинен театър,

без сцена и актьорски състав.

Телевизия с повтарящ се кадър,

пари като нажежен дилав.

 

Душата ми бясно кълве,

както просото - кокошка.

Имам на брой страхове,

колкото краката на стоношка.

© Петър Петров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??