5 feb 2021, 23:30

Едно и също 

  Poesía » Otra
258 0 0

Терзание ме мъчи,

с постоянството на плевел.

Че младостта ми приключи,

под знака да съм зрител.

 

Един пустинен театър,

без сцена и актьорски състав.

Телевизия с повтарящ се кадър,

пари като нажежен дилав.

 

Душата ми бясно кълве,

както просото - кокошка.

Имам на брой страхове,

колкото краката на стоношка.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??