ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
17 сент. 2006 г., 09:20

ЕДНО СЪРЦЕ ИЗСТИВАШЕ 

  Поэзия
615 0 6

 

(миниатюра)

 

Едно сърце изстиваше

сред неугасими пламъци,

затрупано с късове от лед.

А на сутринта

природата покри

листа и треви

със своите сълзи.

 

Понякога се случва това,

нали?

Когато си в есента...

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички! Риа, "аз съм вече в есента", както много отдавна бе написал Петьофи, а това същество "е в пролетните дни"! Но пак той бе написал:
    "Щом те зърнах влюбих се в теб,
    впламени ме твоя жарък взор.
    Пламва тъй, като от мълния ударен,
    някой стар, оронил листи бор.
    Вярно е - дърво бях разпиляло
    стари сухи клони из леса,
    но нали най-ярко
    сухите дърва горят"
  • Нали знаеш,че рано или късно ще дойде пролет?
  • Много хубав стих, Вили!
  • Хубаво е, обичам миниатюрите, там не съм много силна...Но ти се справяш добре...
  • Хубав стих! Поздрави!
  • Поздрав, Вили! Много хубав стих!
Предложения
: ??:??