(миниатюра)
Едно сърце изстиваше
сред неугасими пламъци,
затрупано с късове от лед.
А на сутринта
природата покри
листа и треви
със своите сълзи.
Понякога се случва това,
нали?
Когато си в есента...© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
"Щом те зърнах влюбих се в теб,
впламени ме твоя жарък взор.
Пламва тъй, като от мълния ударен,
някой стар, оронил листи бор.
Вярно е - дърво бях разпиляло
стари сухи клони из леса,
но нали най-ярко
сухите дърва горят"