Когато лъчите на изгрева             
Все още трепят пред мрака 
И ти си най сладко заспала
В леглото сама и прекрасна 

Тогава и само тогава 
Ще идвам в просъница тих
Ще те гледам засрамен едва
И ще те милвам- светая светих 

Едва ще докосвам косата ти
Едва без дъх ще те целуна 
Едва ще те помоля помни 
Дните на нашата приказка 

И щом зората се пукне 
През открехната врата 
На спомена горчивовкусен 
Ще си тръгна без звук и следа