На рамото ми сложил си тежката ръка
като навъсен вечно, страшен бодигард.
Да, ти едва ли си пътека към върха -
по-скоро спирка на жлъчен булевард...
На пътя ми подложил си отрано крак,
въртиш ми хиляди и хиляди интриги,
но днес дойде денят да те попита: Как,
кажи, от тази кал - не ти ли се повдига?!
Очите ми превързал си. Сега болят.
От толкоз ярки светлини са ослепели.
Не са красиви дните ти. И виж - кървят
след всички свои надежди не успели... ...