Живота ме убива.
Обезличава моята душа,
а музата аз губя с поредната сълза.
Сред сивата мъгла на дните
забързана вървя на там...
и изхода какъв е знам.
Часовете бързо отминават,
остава само жал ,
да покрива булеварда
с хора глави свели от печал.
Някак всичко се изплъзва,
сякаш морски пясък из ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация