Екстаз
С нощта изпъждаме луната да не свети,
обличаме се в черно доземи и навсегда.
Стърчат от мечове освирепели розите:
- о, римляни тщеславни, защо изплетохте
на кроткия Иисус венеца на смъртта?
Отвън разстрел от чужди гласове,
изплашват въздуха, а той, инфант, трепери...
- кога ще съмне? И няма ли поне
в зори ранила птица да ме вземе?
Хрилете ми от въздуха са черни
и сквернословят орбитите... ...