5 ene 2014, 19:53

Екстаз 

  Poesía » De amor
558 0 0
Екстаз
С нощта изпъждаме луната да не свети,
обличаме се в черно доземи и навсегда.
Стърчат от мечове освирепели розите:
- о, римляни тщеславни, защо изплетохте
на кроткия Иисус венеца на смъртта?
Отвън разстрел от чужди гласове,
изплашват въздуха, а той, инфант, трепери...
- кога ще съмне? И няма ли поне
в зори ранила птица да ме вземе?
Хрилете ми от въздуха са черни
и сквернословят орбитите... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??