16 апр. 2005 г., 13:08

Ела 

  Поэзия
866 0 0

                        Ела!

         Ела в сивотата на моя ден

         и разпръсни като слънце мрака!

         Вие житейски вятър студен -

         една изстрадала душа те чака...

         Дари ме с нежност такава,

         неизпитана от мене досега.

         Изпепели сърцето ми с огън.

         Мини като ураган през моята тъга.

         Отведи ме чак до звездите,

         научи ме да зная какво е любов!

         Дай ми крила за мечтите!

         Ела! Ела! Ела! Чуй моя зов!

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??