Ела!
Ела в сивотата на моя ден
и разпръсни като слънце мрака!
Вие житейски вятър студен -
една изстрадала душа те чака...
Дари ме с нежност такава,
неизпитана от мене досега.
Изпепели сърцето ми с огън.
Мини като ураган през моята тъга.
Отведи ме чак до звездите,
научи ме да зная какво е любов!
Дай ми крила за мечтите!
Ела! Ела! Ела! Чуй моя зов!
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени