16.04.2005 г., 13:08 ч.

Ела 

  Поезия
865 0 0

                        Ела!

         Ела в сивотата на моя ден

         и разпръсни като слънце мрака!

         Вие житейски вятър студен -

         една изстрадала душа те чака...

         Дари ме с нежност такава,

         неизпитана от мене досега.

         Изпепели сърцето ми с огън.

         Мини като ураган през моята тъга.

         Отведи ме чак до звездите,

         научи ме да зная какво е любов!

         Дай ми крила за мечтите!

         Ела! Ела! Ела! Чуй моя зов!

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??