Елегия- 4...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?...
И после всеки в някаква посока
пое унило, но самотен вече...
Безроден вятър във фалцет високо-
сам виеше из гаснещата вечер...
... А сякаш вчера, влюбени и диви,
живеехме във изгреви безкрайни
и на изкуството, да сме щастливи, ...