ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
2 нояб. 2014 г., 18:06  

Всеки ден... 

  Поэзия » Гражданская
497 0 5

Всеки ден като птици отлитат
от родината свидни чеда
и сълзите да капят не спират...
Тръгват си емигрантски ята.

Есента на тъгата в душата
вее хлад и самотна тъга.
Корен как се дели от земята?
Как оставя се дом в тишина?

За пари роб да станеш е тъжно,
да оставиш ти майка, баща,
но по-страшно навярно ще бъде
да те виждат в една нищета...

Всеки ден като птици отлитат
със надежда и болка в гръдта
и не спират, не спират да питат:
"Ще се върнем ли някога пак?"

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??