ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
2 nov 2014, 18:06  

Всеки ден... 

  Poesía » Civil
507 0 5

Всеки ден като птици отлитат
от родината свидни чеда
и сълзите да капят не спират...
Тръгват си емигрантски ята.

Есента на тъгата в душата
вее хлад и самотна тъга.
Корен как се дели от земята?
Как оставя се дом в тишина?

За пари роб да станеш е тъжно,
да оставиш ти майка, баща,
но по-страшно навярно ще бъде
да те виждат в една нищета...

Всеки ден като птици отлитат
със надежда и болка в гръдта
и не спират, не спират да питат:
"Ще се върнем ли някога пак?"

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??