МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
16 сент. 2017 г., 13:52

Емпатия 

  Поэзия » Пейзажная
1167 1 8

Емпатия

 

                    Плакала е горчиво нощта...

                                      П. П. Славейков

 

Париж нахлува с цветове и звуци

във стаята ми тъмна пак.

Душата ми – безкрила, куца

догонва някакъв последен влак.

 

Със светещи прозорци по тавана,

със тракащи и сънни колела

отнася ме далече – там,

където няма страх и самота.

 

По шумните, просторни булеварди,

във някой тих, прекрасен кът

от парка стар, със кули и фонтани

градът мираж добива плът.

 

Но облаци небето скриват,

прокапва плахо, после изведнъж

небето се продънва и излива

гръмовна смес от мълнии и дъжд.

 

Прелива Сена, Лувърът потъва

и цял Париж е вече под вода,

и изгревът мечтан е мътно кървав,

а аз, премръзнала, вървя сама.

 

Обратно черен кораб ме отнася

със призрак-екипаж под черен флаг,

пиратски шпаги вече не проблясват,

градът от плът е пак мираж.

 

История с финал очакван.

Във Кърджали след дъжд – дъга.

И тази нощ нощта е плакала

и спала е до късно сутринта.

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Роби, Люси, Стойчо, благодаря.
  • Ами защото е предшествано от друго, което е тематично свързано с него и става дума за въображаемо пътуване. Но там се споменават светофари, които са доста актуални на сайта напоследък и реших да не ставам банална и да не го публикувам. Не съобразих, че без първата част остава неясно. Но пък заглавието е "Емпатия", така че сметнах, че е достатъчно.
  • Няма значение дали си била в Париж и къде си, още повече, че отначало оставяш читателя с впечатлението за физическо присъствие!И аз не съм ходил в Париж,но ми е любим град.
    Разкошен пейзаж!
    Поздрави за написаното от теб!
  • Благодаря, на теб също.
  • Остави го така, Мария. Още повече, че си го описала чудесно - като очевидец. Когато някога се затруднявам как жанрово да определя един стих, просто го оставям на "Поезия". Или пък на "Други". Приятна вечер!...
  • Благодаря, Роби. Доста се чудих към кой жанр да го отнеса. Писах го по време на наводненията в Париж миналата година /не че бях там/ и реших да е пейзажно. Ако имаш по-добра идея - you're welcome. Винаги съм готова да я чуя. Привет, Люси.
  • И на мен ми хареса!
  • За пейзажен стих трябва да имаш очи да видиш и точните думички, с които да разкажеш видяното!...Справила си се прекрасно, Мария!...След Париж - в Кърджали, който те посреща с дъга!...И очарователен финал:
    "...И тази нощ нощта е плакала
    и спала е до късно сутринта..."
    Много ми хареса, поздравления!...
Предложения
: ??:??