Плакала е горчиво нощта...
П. П. Славейков
Париж нахлува с цветове и звуци
във стаята ми тъмна пак.
Душата ми – безкрила, куца
догонва някакъв последен влак.
Със светещи прозорци по тавана,
със тракащи и сънни колела
отнася ме далече – там,
където няма страх и самота.
По шумните, просторни булеварди,
във някой тих, прекрасен кът ...