Есен

24 сент. 2008 г., 19:48

Поэзия » Пейзажная

5.0 / 1

937 1 1

Есен
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат.
Тежки гроздове асмата свела,
кехлибарено усмихва ни се пак,
от летни спомени въздишки е оплела
за лунни нощи и за топъл мрак.
Небето синьо притъмнява,
дъждовни капки плачат с тъжен глас,
а северният вятър студ довява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопът на сънища
Дорога 1985

Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
Блеск

Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »