Есенен дъжд

8 февр. 2013 г., 14:05

Поэзия » Философская

565 0 2

След огъня на миналите дни

и веселата песен на морето,

досаден дъжд в капчука ромони,

нахлупва и калпакът на небето.

На плажа вече няма знамена

и няма го мравуняка от хора,

разпръсква се тук есенна тъга,

една тъга, като умора...

Като заложници сега стоим,

бунгалото е безнадеждно тихо...

Опитваме се ний да се държим,

но нервите защитата пробиха.

О, колко е човекът уязвим!

И настроениито как се сменя!

Изчезна радостта ми, като дим

и всичко туй стана със мене!

Hekredel (Христо Славов)

2013-02-14T16:39:45+02:00

Това стихотворение бе написано, когато много често ходех на морето.
Сега такова нещо от досто време не ми се случва,защото не мога да си го позволя! А толкова вдахновяващо ми е било всяко посещения на тази,
необуздана стихия!Но здраве да е, ще се завоволиме и със спомените си от онова време!
Katriona (Кети Рашева)

2013-02-08T15:21:03+02:00

Поздравления за този проникновен, задушевен стих, изпълнен със светла тъга!