8.02.2013 г., 14:05 ч.
Есенен дъжд
След огъня на миналите дни
и веселата песен на морето,
досаден дъжд в капчука ромони,
нахлупва и калпакът на небето.
На плажа вече няма знамена
и няма го мравуняка от хора,
разпръсква се тук есенна тъга,
една тъга, като умора...
Като заложници сега стоим,
бунгалото е безнадеждно тихо...
Опитваме се ний да се държим,
но нервите защитата пробиха.
О, колко е човекът уязвим!
И настроениито как се сменя!
Изчезна радостта ми, като дим
и всичко туй стана със мене!
© Христо Славов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления за този проникновен, задушевен стих, изпълнен със светла тъга!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сега такова нещо от досто време не ми се случва,защото не мога да си го позволя! А толкова вдахновяващо ми е било всяко посещения на тази,
необуздана стихия!Но здраве да е, ще се завоволиме и със спомените си от онова време!