18 нояб. 2010 г., 22:39
Оловносиво е небето,
вече втори ден
вали дъждът проливен,
есенен, студен...
В тясната квартира
аз и ти сме, като в плен.
На стола стар, люлеещ
с часове стоиш,
цигарите почти изпушил,
все така мълчиш...
Дори не те поглеждам,
погледът ми е навън... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация