12 окт. 2010 г., 22:21

Есенна соната 

  Поэзия » Любовная
644 0 2
Падат листата в градината,
но от сърцето ми щастие блика.
А душата ми, трайно пленена,
нежна е като трепетлика.
С поглед влюбен те посрещам,
с дваж по-влюбен те изпращам.
С ласките си те дарявам,
поривите на сърцата искам
вечно аз да подмладявам.
Със ръце те милвам
и душата ми се топли.
Не, че няма тъжни вопли... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Предложения
: ??:??