Падат листата в градината,
но от сърцето ми щастие блика.
А душата ми, трайно пленена,
нежна е като трепетлика.
С поглед влюбен те посрещам,
с дваж по-влюбен те изпращам.
С ласките си те дарявам,
поривите на сърцата искам
вечно аз да подмладявам.
Със ръце те милвам
и душата ми се топли.
Не, че няма тъжни вопли... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse