5 нояб. 2011 г., 16:22

Есенна усмивка 

  Поэзия » Философская
598 0 3
Гори ме дяволският огън,
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка
върху ми нежни небеса
със страстна музика орфистка,
а вън дошла е есента.
Пази ми благост - днеска
и слънцелика - нежността,
духът през подвизи проблесва -
ще се намерим във бъдещността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??