Гори ме дяволският огън,
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка
върху ми нежни небеса
със страстна музика орфистка,
а вън дошла е есента.
Пази ми благост - днеска
и слънцелика - нежността,
духът през подвизи проблесва -
ще се намерим във бъдещността.
© Мариола Томова Все права защищены
Благодаря за повдигащата духа творба!
Поздрави, Мариола!