Есенна усмивка

5.11.2011 г., 16:22 ч.

Поезия » Философска

596 0 3

Гори ме дяволският огън,
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка
върху ми нежни небеса
със страстна музика орфистка,
а вън дошла е есента.
Пази ми благост - днеска
и слънцелика - нежността,
духът през подвизи проблесва -
ще се намерим във бъдещността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есенна усмивка

Искате да прочетете повече?

Предложения