23 окт. 2007 г., 19:55

Есенно 

  Поэзия
589 0 9

Листата са жълти, кафяво-червени.
Подрежда ги вятърът в ямб и дактил.
Като прелетна птица гнездото студено
оставям. Друго къде ли ще свия?


Животът е скитник. Асо във ръкава
е скрил за поредната своя игра.
Блата без пътеки и брод преминавам.
Разпнат сутрин - възкръснал в нощта.


А нейде зад този папур и камЪш,
слънце горещо може би грее.
И може би търси на шир и на длъж,
принца от приказки, блатната фея.


Аз не съм принц. Нямам жезъл и трон.
И криле нямам, да литна в простора.
В дланите - дупки от ръждясал пирон,
а в гърдите горчи непосилна умора.


Бих седнал сега, ето тук, да почина.
На този обвит в мъх и плесени пън.
Но седна ли, зная - в миг ще се сринат
всички мечти в моя призрачен сън.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??