23 oct 2007, 19:55

Есенно 

  Poesía
610 0 9

Листата са жълти, кафяво-червени.
Подрежда ги вятърът в ямб и дактил.
Като прелетна птица гнездото студено
оставям. Друго къде ли ще свия?


Животът е скитник. Асо във ръкава
е скрил за поредната своя игра.
Блата без пътеки и брод преминавам.
Разпнат сутрин - възкръснал в нощта.


А нейде зад този папур и камЪш,
слънце горещо може би грее.
И може би търси на шир и на длъж,
принца от приказки, блатната фея.


Аз не съм принц. Нямам жезъл и трон.
И криле нямам, да литна в простора.
В дланите - дупки от ръждясал пирон,
а в гърдите горчи непосилна умора.


Бих седнал сега, ето тук, да почина.
На този обвит в мъх и плесени пън.
Но седна ли, зная - в миг ще се сринат
всички мечти в моя призрачен сън.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??