Вървя край плажа в хладна есен
и спомням си с тъга
за миналите дни горещи
и за прохладната вода.
Затворя ли за миг очите -
и виждам плажа, зашумял
със пъстроцветните чадъри,
като градина разцъфтял.
Между цветята, като птици,
размахват весело крилцата,
край дългокраки хубавици
играят палави деца.
А слънцето с лъчи горещи
целува младите тела,
морето нежно ги прегръща
с прохладна бисерна вода.
Ех, топъл спомен в хладна есен,
защо навяваш ми тъга?
А вятърът със смях отнесе
една отронена сълза.
© Ракина Радева Все права защищены